* * *

Момък се бори с мечка

Прочу се мечка стръвница.
Пътьовите си затулила,
не може човек да мине.
Всякой се чуди и мая.
Най-после писмо до царя изпращат:
"Да стори, царя, да прави,
как да си мечка погуби."
Всички си войници събира,
царя войници запитва:
- Знайте ли мечка стръвница,
де ляга и де става?
Който си мечка убие,
царството си ще харижа,
царството - половината.
Никой си мечка не знае.
Най-подир дойде Иванчо,
Иванчо, малко шилигарче.
Царю Иванчо думаше:
- Иванчо, малко шилигарче,
знайш ли мечка де ляга?
Ако я, Иванчо, убиеш,
царството половината ще ти харижа.
Иванчо знай мечка де ляга,
де ляга и де става,
и повежда Иванчо войската.
Минали поле широко,
поели гора зелена,
сред гора, дърво голямо.
Под дърво - мечка голяма,
ялова си крава ядеше.
Всички се войници изплашили,
а Иванчо не се изплаши,
а при мечката отиде.
Мечката, кога го изграбчи,
три дена и три нощи с мечка се бори.
Най-после глава й отряза
и на царя бакшиш занесе,
и всичко се от мечка отърва.
Няма що царя да прави,
половината си царство хариза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014