* * *

Момък се бори с мечка

Стоян пшеница превява,
сестра му Радка отмита.
Как си пшеница отмита,
отмита Радка и плаче.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, мила сестричке,
защо пшеница отмиташ,
кат си отмиташ и плачеш?
Да не ти й, Радке, омръзнала
батювата ти работа?
Радка Стояну думаше:
- Братко льо, батьо Стояне,
не ми й, батьо, омръзнала
батювата ми работа,
ами съм, батьо, зачула
една ми мечка кръвница,
кръвница, мечка стръвница,
научила се, братко льо,
тази ми мечка кръвница,
кръвница, мечка стръвница,
ред по селата й ходила.
Ред по селата й ходила,
ходила й, братко, да яде,
по мома, братко, по момък.
Да нашто й село ред дошло,
до тебе, братко, и мене,
мечката да ни изяде,
мечката, бате, кръвница,
кръвница, мечка стръвница!
Таман си Радка туй дума
и мечката се й задала,
задала и заревала.
Като мечката идеше,
борова гора кънтеше.
Като й отфъркаха,
у Стоянови двори падаха.
Че са се двама сборили,
борили малко, не много,
три дни ми и три вечера.
Нито мечката навива,
нито се Стоян оставя.
Стоян на Радка извика:
- Радке ле, мила сестрице,
ела ми, Радке, на помощ.
Мечката ще ме изяде,
мечката, сестро, кръвница.
Като зачу Радка брата си,
грабнала й брадва в ръце
и при мечката отиде.
Силно си брадва завъртя,
мечка си в чело удари
и я на земя повали.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, мила сестрица,
ти ме от мечка отърва,
от мечка, сестро, кръвница,
кръвница, мечка стръвница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014