* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си жито прехвърля,
сестра му Рада отмита,
отмита Рада, ем плаче.
Стоян на Рада думаше:
- Сестро, Радо льо, Радо льо,
що жито метеш, ем плачеш,
дали ти, сестро, дотегна
братова тежка работа,
булини тежки измети,
бащини тежки кулнуци?
Рада на Стоян думаше:
- Брайне, Стояне, Стояне,
нито ми, брайне, дотегна
братова тежка работа,
булини тежки измети,
бащини тежки кулнуци;
я най ми, брайне, дотегна,
че жда ни мечка изяде -
научала се й мечката,
за ден по мома изяда,
за два по девет момъка,
до нази, брайне, ред дойде!...
Стоян на Рада думаше:
- Не бой се, сестро, Радо льо,
дорде й батю ти със тебе!
Таман си това издума,
мечката в вратня влизаше,
кална и кръвна вървеше,
и още гладна ревеше...
Че се със Стоян хванали,
та се борили, борили
три дни ми и три вечера.
Всичко се й село сипнало
юнашка борба да гледат.
Стоян на Рада думаше:
- Сестро, Радо льо, Радо льо,
що стоиш, сестро, що гледаш,
мечката жда ни изяде!
Рада си викна, заплака,
отиде в хладни сараи,
че обзе брадва бойлийка,
мечка във глава удари,
та й главата разсече.
От девет села вървяха,
на Рада бакшиш даваха.
Рада им не ще бакшиша,
я най си иска, бре, Рада,
във село селското кръчмарче,
дето за нея пращаше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014