* * *

Момък се бори с мечка

Зачула ми се й, зачула,
една ми мечка кръвница,
пътищата завардила,
пътища, дълги друмища.
Челяк да мине, изяда го,
птиче да хвръкне, стряска го.
Никой не ми се е наел
да си мечката убие,
най ми са наел, наело
Николчо, младо юначе,
да си мечката убие.
Той си на царя думаше:
- Я да ми, царю, изпратиш
дор седемдесет юнака,
да идем, мечка да убием!
Царят юнаци изпрати,
дор седемдесет юнака.
Като във гора отишли,
мечката под дърво седеше,
ялова крава ядеше.
Като юнаци видяла,
със устом камъни вземала
и ги в гората хвърляла.
Дето камъче паднеше,
от гора листя брулеше.
Като юнаци видяха,
всичките се изплашиха.
Кой се на дърво покачи,
кой се под шумка потули.
Николчо, младо юначе,
то не се от мечка уплаши,
право при мечка отиде
и със мечка се словило,
словило, хем се сборило.
Борили тий се борили,
три дена и три вечера -
нито се мечка оставя,
нито Николчо надвива.
Николчо се ясно провикна:
- Кучке ле, синджирлийке ле,
де да си, и къде да си,
девет синджира да скъсаш,
право при мене да дойдеш!
От мечка золум, та золум,
дваж от пустото й меченце,
черни ми върви развива,
бели навои късаше,
бяло ми месо ядеше,
черни ми кърви пиеше!
Кучката, сиджирлийката,
де чула, та е разбрала,
девет синджира скъсала,
право при Николчо отишла.
Като си мечето улови,
улови и го удави.
Николчо мечка улови.
Като си мечка той хвана,
девет я педи издигна,
девет я в земя удари.
Мечката жално зарева,
със глас човешки продума:
- Николчо, млади юначе,
халал ти струвам живота,
ти си юнак над юнаците,
дето, Николчо, отърва
пътища, дълги друмища.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014