* * *

Момък се бори с мечка

Чула се е мечка кръвничка,
чула се и дошла,
деветте пъти запряла,
девет е души изяла.
Почнала в село да влиза,
у село золум да струва.
Събрали са се, събрали,
все отбор юнаци,
тръгнали мечка да дирят.
Тодорчо си стадото доеше
и той на юнаци думаше:
- Постойте и почакайте,
стадото да си издоя,
млякото да си прецедя,
и аз с вази ще дойда!
Нали са буйни юнаци,
не са Тодорчо чакали.
Минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дървото гъста тръначка,
зад тръначка - мечката,
един си волец ядеше,
волец си жално ревеше!
Лазарчо, баш войводата,
той на юнаци думаше:
- Бягайте и вие юнаци,
кой където може,
кой на дърво, кой зад дърво!
Отдолу иде Тодорчо,
като го виде си е Тодорчо хванала.
Борил се много, ни малко,
три дни ми и три вечери
и се провикна Тодорчо:
- Дали нямам никъде никого,
от сестра и посестрима
или от брат, от побратима,
мъничко да ми помогне?
Никой не му помага,
до сред дърво слизали
и пак се назад връщали,
нали са буйни юнаци...
Тогава се Тодор провикнал:
- Канджо, синджирлийке ле,
къде си, да дойдеш,
мъничко да ми помогнеш?
Де го е канджата зачула,
девет синджира скъсала
и при него отишла.
- Не ми е золума от мечката,
а най ми золума от мечето,
че ми е петите осмукало
и на цървулите вървите!
Де го е зачула канджата
и тя при него отишла,
като е мече хванала,
и тя го пусто разкъса,
и Тодор тръшна мечката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014