* * *

Момък се бори с мечка

Прочул се Иванчо, баш пехливанчо,
чак до царя, че се с мечки борил,
че му царя хабер изпратил -
де да е Иванчо тука да дойде.
Иванчо при царя отиде:
- Защо ме викаш, царьо льо?
- Викам те, Иванчо, викам те,
имам мечка хранена,
с девет шинжиря вързана,
с девет юнака сборена,
иди я, Иванчо, поглегдни.
Че се хванали, сборили,
три деня и три нощя.
Мечката се ядна разяди,
Иванчови меса късаше,
по краища ги хвърляше.
Иванчо, кат са разядил,
кат си мечката хванал,
че като я във земя праснал -
девет педи в земята потънала.
Че се Иванчо пресегна,
та я извади и разпори,
та хи извади девет феса юнашки,
че си Иванчо вземал
девет феса юнашки,
с Иванчовия десет
и девет шинжиря,
та ги на царя занася:
- На ти си, царьо, бакшишя,
от твойта мечка хранена!
Царя на Иванчо продума:
- Иванчо, баш пехливанчо,
яла да ти си дам царството.
Иванчо на царя продума:
- Да си е на тебе царството,
и на мене да си е юначество!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014