* * *

Момък се бори с мечка

Царя си хабер изпраща,
по ред по селата изпраща,
де има юнак по света.
И до Стоян хабер изпрати:
"Де да е Стоян, да дойде,
да си ми Стоян побори
с мойто мече мънино,
мънино, девет годишно,
с девет синджири вързано
и деветгомина водеха,
и го из алам разхождаха,
и за Стояна гледаха -
де ще се зададе,
мече му отдалеч ръце плеснало.
Царювите девет гавази,
те на Стояна думаха:
- Няма ли, Стояне, за тебе,
няма ли гора зелена,
няма ли дърво високо,
няма ли тънки сиджими,
да се, Стояне, обесиш?
Ами ще те мече надвие,
надвие, ще те изяде.
Няма ли вода дълбока,
да се, Стояне, удавиш?
И тогаз се с мече срещнаха,
малко се, много борили -
три дня ми и три вечера ми.
Нито се мече надвива,
нито се Стоян оставя.
Дето мече улови -
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха,
а дето се Стоян улови
давлъм цървули дереше,
през рамото си ги хвъляше.
Стоян му гневно догневя -
като си мече улови
и го в земята удари,
удари и го събори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014