* * *

Момък се бори с мечка

Бея си сватба заправи,
на най-малката си дъщеря -
на Фетмя, бяла ханъмка.
Покани бею, калеса
на света баш пехливани;
и от България покани,
покани Димо пехливан.
Димо от борба отказва -
лява го ръка заболя,
синя му пъпка излезе.
Бея му хабер изпраща:
"Жив, умрял, Димо да дойде!
Ако ли Димо не дойде,
главата ще му отрежа,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!"
Като си Димо хабер получи,
здраво си ръка превърза
и за Цариграда потегли.
Като до Цариграда достигна,
до ескизарските мегдани,
алая беше препълнен,
с много турци пехливани.
Баканък, турски пехливан,
той се из алая разкарва...
Димо при паша отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде
и на пашата се молеше:
- Бе да ме, пашо, освободиш
от тази борба голяма -
много ме боли ръката,
синя ми пъпка излезе!
Баканък, баш пехливанин,
той на пашата викаше:
- Бе давай, пашо, изкарвай
тоз Димо, тоз пехливанин -
кожата му да одера,
на тебе кожа да направя!
Кат зачу Димо тез думи,
пръв във алая той влезе,
с Баканък борба захвана.
Кат топка из алая го изхвърли;
когото бея изкараше,
все ги от алая изхвърляше,
с една ръка се Димо бореше.
Най-после пашата
мечка в алая изкара,
Димо с мечка да се бори.
Димо и мечка навали
и й кожата одра,
на майка си кожух направи,
подарък да й занесе.
Пашата се слиса със Дима,
име му паша изкара -
Канатлъ Димо, куйруклу,
на света баш пехливанин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014