* * *

Момък се бори с мечка

Приучила се е мечката
селски говеда да яде,
на кого й вола изяла,
на кого й крава дояла,
царюв'та жалба изяла.
Царя си хабер нямаше,
Николчо младо юначе
на царя хабер сторило:
"Имаш ли хабер, царьо льо,
от тази мечка страшница,
страшница, мечка кръвница,
на кого воло изяла,
на кого крава дояла,
твоята жалба изяла."
Че й събрал царя, че й прибрал
юнаци дур седемдесет,
левенти дур осемдесет,
наред ги наред наредил,
наред ги наред питаше:
- Кой знае мечка де ляга,
де ляга мечка, де става?
Никой си мечка не знае,
де ляга мечка, де става.
Николчо, младо юначе,
той знае мечка де ляга,
де ляга мечка, де става.
Нарамчи сопа дрянова,
напреж юнаци излезе.
Юнаци му се присмели:
- Николчо, младо юначе,
ти щеш мечката убиеш
със тази сопа дрянова,
дрянова и мъждрянова?
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли гора зелена.
Сред гора дърво високо,
високо й дърво буково,
буково и кълбуково.
Там си мечката лежеше
със едно малко меченце.
Меченце месо ядеше.
Кат' ги мечката съгледа,
страшно си, страшно изрева.
Юнаци, дур седемдесет,
всичките се изплашиха,
по дърветата се качили.
Николчо, младо юначе,
той се със мечка забори.
И се борили, борили
три дни ми и три вечери -
нито Николчо надвива,
нито мечката Николчо.
Николчо, младо юначе
виком се виком провикна:
- Юнаци, дур седемдесет,
левенти, дур осемдесет,
бре, какво сте се качили
на тези, холан, дървета,
като ми черни гарвани?
Няма ли помощ на мене?
Нямам си золум от мечка,
ала от пусто меченце,
че ми краката изяло,
краката до коленете.
Никой се юнак не нае
Николчо помощ да иде.
Николчо, младо юначе,
виком се, виком провикна:
- Кучке ле, синерлийке ле,
кучке ле, синджирлийке ле,
дет' да си, кучке, да дойдеш,
на мене помощ да станеш -
нямам си золум от мечка,
ала от пусто меченце.
Отде го зачу кучката,
кучката синерлийката,
кучката синджирлийката.
Тя при Николче отиде,
че си меченце изяла.
Николча мечка надвива,
и й главата отряза,
и на царя я занесе.
Николчо назад се връща
и на юнаци думаше:
- Слизайте и вий, юнаци,
от тези, холан, дървета,
като ми черни гарвани;
никой ми помощ не стана,
мечката да си надвия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014