|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се бори с мечка
Прочул се Стоян, прочул се
на света баш пелванина,
на света баш борачина!
Отде се царя научи,
царя му хабер изпрати,
де да е Стоян, да дойде,
със мечка да се побори.
Мечката й страшна страшница,
мечката й страшна кръвница.
Стоян, като се научи,
той на майка си думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
макар да ми си мащеха,
нещичко ще те попитам -
царя ми хабер проводи,
де да съм, майко, да ида,
със мечка да се поборя.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
макар да съм ти мащеха,
на добро ще те науча.
Ти иди, синко, ти иди,
със царя шега не бива,
от далек му се поклони,
от близо селям му подай.
Стоян майка си послуша,
той си при царя отиде,
от далек му се поклони,
от близо селям му даде.
Царя Стояна думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
ти ли си, холан, Стояне,
на света баш пехл'ванина,
на света баш борачина?
Аз те повиках, Стояне,
със мечка да се побориш.
Ако си женат, Стояне,
не ти ли й милно булчето?
Ако си ерген, Стояне,
не ти ли й милна младина?
Стоян на царя думаше:
- Аз не съм женат, царьо льо,
и не ми й милна младина,
че майка ми е мащеха.
Царя слугари думаше:
- Слугари, мой мечкари,
я си мечката извадете
да се със Стоян побори.
Мечкари мечка довели
с девет синджира свързана.
Мечкари думат Стояна:
- Не се, Стояне, залавяй
със мечка да се побориш,
мечката й страшна страшница,
мечката й грозна грозница.
Стоян си нищо не рече,
че се борбата захвана.
Мечката й Стоян двамата
голяма борба правили,
три дена и три вечери -
не го мечката надвива,
нито се Стоян удава.
Стоянов братец Иванчо
той си на страна стоеше,
дребни си сълзи ронеше.
Стоян брата си думаше:
- Иванчо, братчо Иванчо,
малко водица ми подай,
сърцето да си разхладя,
мечката да си поваля.
Иванчо дума продума:
- Мене ме майка проводи,
ако водица поискаш,
да н' ти давам водица,
мечката да не повали,
повали, да те изяде,
у дома да н' се завърнеш.
Стоян го люто доядя,
че си мечката улови,
девет я педи издигна.
Като я в земя удари,
девет меченца извади
и ги на царя занесе.
Царя на Стоян думаше:
- Аферим, Стояне, машела,
ти си, Стояне, борачо,
на света баш пелванина!
Нови пазар (СбНУ 47/1956, № 13 - "Стоян надвива мечка кръвница");
пелванин - пехливанин.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|