|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се бори с мечка
Какво ми е чудо станало
в Бояджик село голямо,
в селото е мечка слязла,
де кого срещне - изяждала.
Научила се е мечката
за Николови кошари,
в зелено росно ливаде,
стадото му ще изяде.
Чуди се, мае се Никола,
как ще си стадо спаси,
че на общината отиде
и си на чорбаджии продума:
- Бързо барабани бийте
и си хората сберете,
в ливадето да идем,
мечка да си убием!
Че се хората събрали,
кой каквото има вземал,
кой колове, кой със саби.
Като над ливадата надвесли,
мечка в ливада седеше,
ялова крава ядеше,
мече й кърви пиеше.
Като ги е мечка видяла,
страшно е изревала.
Цяло се село изплаши,
всеки си у тях отиде,
сам си Никола остана.
Никола при мечка отиде
и на мечка думаше:
- Хайде двама да се поборим,
силите си да опитаме.
Че се двамата хванали,
малко се, много бориха,
Никола му се върви развързаха,
мечката ще го надвие,
че му й на ум дошло
за негова кучка синджирли,
с девет синджира вързана.
Че се Никола провикна:
- Къде си, кучко синджилри,
синджирите да си изкъсаш,
бързо при мене да дойдеш,
от мечка да ме отървеш!
Веднъж се кучка дръпнала,
трите синджира скъсала,
втори път се еподръпнала,
още три е скъсала.
Трети път се дръпнала
и съвсем се откъснала,
и си при Никола отиде.
Ккато си мечка хванала,
веднъж я в земята удари
и си мечка убила.
Никола си мечка одира,
кожа на кривак наметна,
на сред село отиде,
сред село, на общината,
там си кожата продаде,
голяма си награда получи.
Мечка, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|