* * *

Момък се бори с мечка

Изгряла й звезда Зорница
в събота срещу неделя.
Ах, не е звезда Зорница,
а най е мечка кръвница -
девет е пътя свързала, (2)
на десети е легнала.
Не може птичка да хвръкне, (2)
дилким ли челяк да мине.
Отдолу иде Марийка, (2)
със мъжка рожба на ръка, (2)
със мъжка рожба Иванчо.
Събрали са се, отбрали
от девет земи царете,
от девет земи кралете,
мечката да си надвият,
мечката да си пропъдят.
Три дни са дена бориха, (2)
не могат мечка да убият.
Иванчо мамо думаше:
- Мамо ле, старо майчице,
земни ме, мамо, накърми
и ми хутата припаше,
дано си мечка надвия!
Че го мама му накърми
и му хотата припаса,
че са се в бурба хванали.
Три дни са дена бориха,
нето са мечка надвива,
нето Иванчо надвива.
Дето са дете улови,
кокали и месо късаше;
дето са мечка улови,
черно си кърви руквало.
Дете са люто разсърди,
то на мама си думаше:
- Земи ме, мамо, накърми,
кърма ми халал да сториш.
Че го мама му накърми,
кърма му й халал сторила.
Ах, че си дете улови,
ах, че си улови мечката,
девет я боя издигна
и я в земята удари,
че я в земята удари,
паднала и се й пукнала.
Дете се изясно провикна:
- Слушайте, хора селяни,
че аз съм юнак над юнак,
ази си мечка разпъдих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014