* * *

Момък се бори с мечка

На Стоян калеска дойде,
калеска, жълта бъклица,
да иде Стоян, да иде,
на Котел, на панаира,
с мечка да се бори,
с мечка гюреш да стори.
Мама на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
тук седи, синко, не ходи
с мечка да се побориш,
с мечка гюреш да сториш,
мечката, синко, е страшна.
Стоян майка си не слуша,
че тръгна Стоян, отиде,
на Котел, на панаира,
че се хванали с мечка,
с мечка да се поборят.
Че се хванали, сборили,
борили ми се, борили,
три дни и три вечера.
Мечка на Стоян думаше:
- Стояне, младо юначе,
нали е язък, Стояне,
за твоето булче хубаво,
за твоите дребни дечица?
Стоян на мечка думаше:
- Мечко ле, мечко стръвнице,
нали е язък, мечко ле,
за твоите малки мечета?
Мечка се люто нагняви,
със бой го Стоян издигнала,
в черна го земя удари,
девет педи на дълбоко.
Стояново бяло тяло,
ясни го кърви оляха.
Стояновата майчица,
плачеше и нареждаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нали ти мама думаше,
не ходи, синко, не ходи,
със мечка да са побориш,
със мечка гюреш да сториш,
който майка си не слуша,
главата си изгубва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014