* * *

Момък се бори с мечка

Стоян на Вида думаше:
- Видо ле, ти моя сестро,
подай ми, сестро, пушката,
пушката от кърнальята,
ножове от полицата,
пищовът от възглавьето,
че ми се слуша салавакь
долу в долната махала.
Дали се къща запали
ели се мома откраде?
Ще пода, сестро, да видя.
Ако се къща запали -
ще пода да я изгася,
ако се мома откраде -
ще пода да я отнема.
И стана Стоян, отиде.
Нито се къща запали,
нето се мома откраде,
ми се задала, задала
една ми мечка щевница.
Къта ден по един ядяла,
днеска двамина изяла,
двамина, до две любета.
Стоян хи изля насреща,
та са се, гиди, фатили,
фатили, та се сборили.
Та се борили, борили
три деня и три вечера,
за харман място избили,
избили и го пребили,
некой на никой не надви.
На Стояна му се наяди,
той си мечката издигна,
та я в земята удари,
та девет педи потъна.
Тогава всички рекоха:
"Аферим, Стояне, машалла!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014