* * *

Момък се бори с мечка

Прочула ми се й, зачула
една ми мечка стръвница,
завардила й пътища,
пътища, царски друмове,
човек да мине - изяжда го,
птиче да фрькне - изяжда го;
чудят се, холан, маят се
как да се от мечка отърват.
Събират се селяните
питат са, още разпитват
кой ще се юнак надемни
мечката да си погуби.
Я че наел Никола
мечката да си погуби.
Събрал е отбор дружина
и във гората отиват.
Мечката кат' ги й видяла,
видяла и изревала.
Всичките се изплашили,
изплашили, избягали
кой на клон, кой под тревата,
сам се Никола не уплаши,
със мечката се сборили,
три ми се дена борили -
нет се Никола оставя,
нето го мечка навива.
Едно ми малко меченце,
то му краката хапеше,
черни му върви развива,
бели му меса укъсва,
черни му кърви изпива.
Никола ясно си викна:
- Кучке ле, синджирлийке ле,
изскъсай девет синджира,
тука при мене да дойдеш,
да ме от мечка отървеш,
от мечка, думам, не толкоз,
от малко мече най-много -
черни ми върви развива,
бели ми меса укъсва,
черни ми кърви изпива.
Де го зачула кучката,
кучката, синджирлийката,
разкъса девет синджира,
бързо при Никола дойде
и го от мечка отърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014