* * *

Момък се бори с мечка

Явила ми се, прочула
една ми мечка кръвнишка
в Едрененските чаири,
на стамболските пътища,
не дава пиле да хвръкне,
не дава човек да мине.
Стамбола гладен ще умре.
Царя се чудом чудеше:
- Какво да правя, да сторя,
как да си мечка убия?
Царица царя думаше:
- Царьо ле, цар Константине,
недей се грижи и кахъри.
Ний ще хабер да изпратим
в Калофер, село голямо
на Стоян калоферчето,
на Стоян пехливанчето.
Че той си хабер изпрати
на Стояна калоферчето,
де да е Стоян да дойде.
И Стоян стана, отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде:
- Защо ме викаш, царьо льо?
- Викам те, викам, Стояне,
мечката да ми надвиеш,
надвиеш, да я убиеш!
- Върви, да ти видим мечката!
Че станали и отишли.
Мечка край сараи лежеше.
Стоян й с ръце подплесна,
мечка Стояне думаше:
- Стояне, луда гидийо,
мирен си върви из пътя,
девет съм майки разплакала,
със твойта десет ще станат!
Той пак й ръце подплесна
и мечката е станала,
че се двамата словили,
та се били и трошили
три дни и три вечери.
Като се Стоян разлюти
и си мечката улови,
според боя си я издигна
и я в земята удари,
още девет потъна.
И се назад повърна,
и си при царя отиде,
и на царя думаше:
- Това ли искаш от мене?
Царя Стояне думаше:
- Стояне, пехливанче ле,
халал ти струвам, Стояне,
покрай морето селата
и във селата хората!
- Аз не ти искам, царьо льо,
покрай морето селата
и във селата хората.
Мене ми стига, царьо льо,
това ми мойто юнашество,
и мойто булче хубаво
и мойта мъжка рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014