* * *

Момък се бори с мечка

Зачу се мечка стръвница,
стръвница мечка, кръвница,
със мало мече кръвниче;
де да си й нещо изяла,
де да си й - коза и яре,
де да си й - жена и дете;
най-подир мечка изяде
на попа попадията...
Попа се виком провикна
всред село на сокаците,
всред село на боклуците:
- Ой ми ви вази, селяни,
излезте, мало, голямо,
мечката да си убием!
Излязло мало, голямо
да си мечката убият;
кой пушка носи, кой пищов...
Млад Стоян нищо не носи,
най се с цървули обува,
цървулки му са мънини -
от едно цяло говедо,
вървите му са тънени -
от дванайсе оки кълчища.
През едно плетче прескочи,
едно си колче извади -
мечката щ' иде да бие...
Като го видя мечката,
като си руно тръснала,
всички се хора пръснали,
с крака ламища копае,
с уста трънето скубеше...
Че се сборили с млад Стоян,
били се малко, не много,
били се три дни и три нощи.
Дето си Стоян хванеше,
по ока фаши късаше;
пък дето мечка хванеше,
черни си кърви течеше...
Стоян се виком провикна:
- Майно ле, стара майно ле,
аз нямам золум от мечка,
най имам золум от мече,
че ми краката прияде!...
Я да ми пратиш кучката,
кучката синджирлийката
с дванайсеттях кучета,
да ме от мече отърве!
Мама му по двор ходеше,
жално си, милно плачеше;
най-малка сестра Еленка,
тя най-мънинко плачеше
и на мама си думаше:
- Не плачи, мамо, не тъжи,
бате е силен, юначен,
той се на мечка не вдава!
Дору издума Еленка,
бате й влезе в вратата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014