* * *

Момък се бори с мечка

Стоян при царя ще иде,
при царя на Цариграда,
пък майка му го не пуща.
Майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
не ходи нине при царя,
при царя на Цариграда,
той има мечка кръвница,
Стояне, ще те изяде.
Стоян майка си не слуша,
ами си Стоян отиде
при царя на Цариграда.
Като го видя, бре, царя,
царя Стояне думаше:
- Стояне, луда гидийо,
няма ли къде да ходиш,
няма ли гора зелена,
няма ли сянка дебела,
ами си дойде туканак?
Аз имам мечка кръвница,
Стояне, ще те изяде!...
Таман туй царя издума,
яла е мечката, де иде,
с два я синджира водеха.
Че са Стояна хванали,
хванали да се поборят.
Че се борили, борили,
три дни се дени борили,
три дни ми дени и три нощи.
Нито си Стоян надвива,
нито мечката Стояна.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
дайте ми вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя,
мечката да си надвия.
Дружината му думаше:
- Стояне, луда гидийо,
как да ти дадем водица?
При тебе не се пристъпя -
черно те й кърви обляло,
обляло, обитекло те й.
Стоян на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
струваш ли кабил мечката?
Мечката ще си убия.
Царя Стояне думаше:
- Стояне, луда гидия,
ако мечката убиеш,
Стояне, ще ти харижа
дванайсет бели градове.
Стоян се люто разсърди,
че си мечката издигна
девет човешки бойове,
че я в земята удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014