* * *

Момък се бори с мечка

Полази мечка стръвница,
със това мече рунтаво,
по села и но градове,
та си мечката ядеше,
на чорбаджие, биволи,
на сиромаси - волове -
а на цигани - конете...
Кански са холан, викнале,
от всички села селяне -
кой зима брадва, без лице,
кой зима пищов без чакмач -
Стоян на баба кросното,
та й повлече нишките,
та са отишли,
на Николова бачия,
па на Никола думаха,
- Бай Никола кехая,
как седиш, холан тукана,
от тайзи мечка стръвница
с това мече рунтаво?
В село добитък не оста,
на чорбаджие - биволи,
на сиромаси - волове,
на цигани - конете.
А Никола им думаше:
- Мене е мечка роднина,
от баща ми е остала.
Ако ми огън изгасне,
тя ми кютюци донесе,
и ми огънят накладе.
Дружина му продума:
- Бае Никола, кехая,
айде ни, кажи мечката,
де ходи мечка стръвница -
със това мече рунтаво?
Ако ли Кольо не рачиш,
кръвнина ще ти платиме...
А Никола им думаше:
- Почакайте ме, дружина,
да си стадото издоя,
да си млекото подсира,
и си ведрата изпара,
й ги на коле закача.
И дружина го почака,
па си стадото издуи,
и си млекото подсири,
и си ведрата изпари,
и ги на коле закачи,
па си нарами гегата,
девет годишно габерче,
па си поведе дружина,
из тая гора зелена ..
Минале долчина и друга,
найдоха мечка стръвница,
де яде крава ялова...
Като ги видя мечката,
а тя си силно изрева,
дружина са е разбягала,
половина на дръве качиле,
половина в дупки са скриле,
само си Кольо стана,
със мечката да са бори.
Проклето мече рунтаво,
Кольо на мира не оставя,
с мечката той да са бори.
Тогиз са Кольо провикна:
- Кучко ле, синджирлийко ле,
със девет синджира вързана,
със дванайсе кутрета,
къде си, холан, да дойдеш,
от мече да ме избавиш.
Как го зачула кучката,
кучката, синджирлийката,
девет синджира скъсала,
скъсала и ги преяла,
право при Кольо отиде,
като ми силна тя хала,
па си хванала мечето,
на дванайсе дяла разкъса
на секо кутре по парче...
Тогиз са Кольо освободи,
та си мечката издигна,
извръх глава я издигна,
та я в земята удари,
та си потъна мечката,
до девет педи в земята -
само й са ушите видеха...
Па си нарами гегата,
девет годишно габерче,
като из гора ходеше,
той по буките чукаше,
дружина от дръва падаха,
като ми круши узреле,
па си дружина изведе
из тая гора зелена,
и си дружина отиде -
само си Кольо остана,
по тая Стара планина,
да пасе, Кольо, да пасе,
триста ми руди рудиц
двеста ми сиви козици
и една крава ялова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014