* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си вее житото,
житото, бяла пшеница,
сестра му Вида отмита,
че си вятъра арниса.
Стоян си на Вида думаше:
- Видо ле, сестро по-малка,
ще легна дрямка да дрямна.
Когато вятър повее,
Видо ле, да ме събудиш
житото да си отвеем.
Вида бати си думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
не лягай, недей заспива,
чуло се й мечка стръвница,
вред ходи, бате, из село
и се със момците бори.
Триста е момци борила,
борила и е надвила
триста е китка вземала,
все китка, все сгоденишка,
и тука, братко, ще дойде,
със тебе да се побори.
Стоян на Вида думаше:
- Не бой се, сестро, не бой се,
няма при мене да дойде!
Докато Стоян издума,
ето мечката че иде,
със две ми черни мечета,
право при Стоян отиде,
че се със Стоян оракали,
оракали да се поборят.
Борили ми се, борили,
три дни и три нощи,
нито си Стоян да надвива,
нито мечката надвива,
на Стоян се пояс разсука.
Стоян на Вида думаше:
- Я ми пояса насучи
и ми водица подай,
устата да си разквася,
силица да добия,
мечката да си надвия.
Че му пояса засукала
и му водица подала.
Стоян водата пиеше,
а мечката си ръмжеше:
"Стоян ще да ме надвие!"
Като я Стоян похвана,
и я у земята удари,
и се й мечката пръснала.
Мечета думат Стояне:
- Байне ле, бате Стояне,
като сме малки, глупави,
кои пътища да хванем,
във кои гори да идем?
А Стоян им думаше:
- Аз ще ви пътища покажа,
аз ще ви горите посоча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014