* * *

Момък се бори с мечка

Прочу се Вълчо, прочу се,
из тая гора зелена,
с негово стадо голямо
и с девет сури кучета.
Не пускал пиле да хвръкне,
не давал човек да помине.
Де го зачула мечката,
мечката деветгодишна,
деветгодишна, ялова.
Тя си при Вълча отиде
и си на Вълча думаше:
- Вълчо льо, Вълчо чорбаджи,
хайде щем да се бориме.
Хванали, та се борили
три дена, джанъм, три нощи.
А га я Вълчо хванеше,
той й месата къцаше,
синьо ги небе мяташе.
А га го мечка хванеше
тя му кокали трошеше.
Вълчо на мечка думаше:
- Мечко ле, деветгодинска,
деветгодинска, ялова,
не ще язък, мечко льо,
на мойто стадо голямо,
на мойте дребни дечица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014