* * *

Момък се бори с мечка

Какъв е спомен станало
на ескизарските мегдани,
Ахмед Бей сватба заправи,
покани всички бейове,
бейове, още беици.
Баща дума на бея:
- Бейо ле, Ахмед, бейо ле,
сватба без борби не искам.
Беят си пратил телали,
Бакънък да си доведат,
Бакънък, турски пехливан.
Бакънък дума на бея:
- Каниш ме, бейо, на борба,
но трябва да ми заложиш
по два ми коня хранени
и шепа златни алтъни,
и още да ми доведеш
български прочут пехливан.
Канатлъ Димо Куйруклу,
с него борба да се поборя,
поборя, да го надвия.
Беят телали проводи -
Канатлъ Димо да дойде.
Телали писмото дават,
писмото пише, нарежда:
"Димо ле, кара гяурин,
вдигнал съм сватба голяма,
скоро при мене да дойдеш,
борба да се побориш.
Ако ми, Димо, откажеш,
жив няма да те оставя."
Димо телали думаше:
- Не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Турци му думат, говорят:
- Ти трябва, Димо, да дойдеш,
от бея прошка да искаш.
Димо при бея отива,
на бея Димо говори:
- Каниш ме, бейо, на борба,
не мога, бейо, да ида,
синята ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Бея му дума, говори:
- Не мога прошка да давам,
ще идеш прошка да искаш
от Бътъкла, баш пехливан.
Димо Бътънък думаше:
- Каниш ме тук на борба,
но аз съм болен, не мога,
от тебе прошка ще искам.
Батънък дума на Димо:
- На тебе прошка ще дадат
ескизарските мегдани!
Ах, че се Димо разлюти,
силно си виком провикна:
- Хайде, Бакънък, да видим
кой на кого прошка ще дава.
Много се народ събрало
да гледат борба голяма.
Турци Бакънък гласяха,
едни му каспети слагаха,
други го с зехтин мажеха,
а този Димо Куйруклу,
запретна бели ръкави,
засука черни мустаци,
като в алая влезнали,
страшна се борба почнала.
Димо се страшна бореше,
Бакънък му се молеше:
- Моля те, Димо Куйруклу,
много се ази излъгах,
дето ти прошка не дадох.
Много се Димо ядоса,
той го нагоре издигна
и го на земята удари,
и на бея бакшиш подаде.
Бакълък вика и рита,
а че се бея провикна:
- Няма ли кой друг да излезе,
тоз пур да погуби.
Един мечкар продума:
- Аз имам мечка голяма,
голяма мечка кръвница,
тя ще се с него побори
и ще го, бейо, погуби.
Че си мечката доведе
и я при Димо завежда,
мечката страшно ръмжеше,
и към Димо се приближаваше.
Димо мечката улавя
и я на земята поваля,
че и устата разсекна.
Димо на бея викаше:
- Ела, бейо, да се поборим,
ако ме мене надвиеш,
мечката ще ти харижа,
мечешки кожи да носиш.
Бейове, още беици,
кой къде види избяга,
само мечкаря остана.
Канатлъ Димо Куйрукла,
вдигна мечката на рамо,
че си у дома отиде
и на майка си думаше:
- Ей, на ти, майко, армаган
от таз сватба бейова,
мечешки кожух да носиш,
да знаеш, майко, да помниш,
какъв си син, майко, родила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014