* * *

Момък се бори с мечка

Царя е хабер изпратил
на Ванчо, бяло българче:
"Кво прави Ванчо, да прави,
по-бърже при мен да дойде,
работа да го накарам!"
Ванчо на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле,
кога при царя да ида,
какво на царя да кажа?
Мама на Ванчо думаше:
- Синко Ванчо льо, Ванчо льо,
кога при царя да идеш,
отдалеч му се поклони,
отблизо му селям отдай.
Че стана Ванчо, отиде,
отдалече му се поклонил,
отблизо селям му дал,
и си на царя продумал:
- Заще ме викаш, царьо льо?
Царя на Ванчо думаше:
- Викам те, викам, Ванчо,
със мечка да се пребориш,
със мечка, със друга вяра.
Станали, та се схванали,
та се борили, трошили,
три дни и три нощи.
Където Ванчо хванеше,
руно по вълна мъкнеше;
където мечка хванеше,
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014