* * *

Момък се бори с мечка

Прочу се мечка стръвница,
мечка със сиво меченце.
Тя е изяла, изяла
по поле дребен добитък,
по гора едър добитък
сал е остало, остало
на кия ми Николчо.
Селяни, село голямо,
тръгнали мечка да дирят,
мечка със сиво меченце.
Не можле мечка да найдат,
па при Николчо отишли,
на Николови агъли.
Като ги видял Николчо,
той се й, олън, провикнал:
- Селяни, село голямо,
вий недейте да ме убийте,
че ми й стадото голямо,
четено, недочетено,
броено, недоброено.
Селяни, село голямо,
те на Николчо думаха:
- Ний не идем да те убием,
най идем да те питаме,
ти знаеш ли мечка де ходи,
мечка със сиво меченце?
Николчо селяни думаше:
- Я стойте, та почакайте,
дорде стадо издоя,
дорде млекото одваря,
дорде кучката нахраня,
кучката с девет кученца,
с девет синджира вързана.
Селяни, село голямо,
те са Николчо чакали -
дорде стадо издои,
дорде кучката нахрани,
кучката с девет кучета,
с девет синджира вързана.
Та ги поведе, заведе
в борова гора зелена.
Па се Николчо провикна:
- Де си, мечко, да дойдеш,
мечко със сиво меченце,
да дойдеш, да са борим!
От де ги зачула мечката,
повела е сиво меченце,
та при Николчо отишла.
Като из гора вървеше,
гора се на две делеше,
пътят се на кръст делеше.
Селяни, село голямо,
като видели мечката,
като се на дърво покачили,
кой под шума се скрили,
сал си Николчо остана,
с мечката да са бори.
Три дни и три нощи са се борили,
нито мечката падаше,
Нито Николчо падаше.
Той се й Николчо провикнал:
- Де да си, кучко, да дойдеш,
кучко с девет кучета!
Де го й зачула кучката,
прояла й девет синджира,
повела й девет кучета,
пак при Николчо отишла,
отишла с мечка да се бори.
Като хванали мечката,
мечка със сиво меченце,
борили, що са борили
и са мечката надвили.
Селяни, село голямо,
дето бяха на дърво,
кат гнили круши падаха,
дето бяха под шума,
кат плужеци излязоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014