* * *

Момък се бори с мечка

Царя ми хабер проводи
по села и по градища,
кой ще се еме, наеме
със мечка да се побори,
името й Вида стръвница.
Никой се емка не нае,
наело ми се й, наело
едно ми малко момченце,
момченце деветгодишно.
То на майка си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
я дай ми герджик премяна,
че ще на сгледа да ида.
Мама момченце послуша,
дала му й герджик премяна,
кат са момченце премени
и на майка си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
аз не отадям на сгледа,
я най отадям, мале мо,
царя ми хабер проводи
със мечка да се поборя,
името й Вида стръвница.
Мама момченце не пуща:
- Не ходи, сино, не ходи,
че ти си още мъничък,
мъничък, деветгодишен,
не са с мечката залавяй,
мечката шега не знай,
къс по къс жа те накъса.
Момченце мама не слуша,
прямо до царя утодя
и си на царя думаше:
- Царю льо, государьо льо,
на Вида юнак са намери,
дайте я да се поборим.
Царя на слуги думаше:
- Слугари, мои робови,
я да си Вида извикате
от честа гора зелена,
повикате, да га пусните
с момченце да се побори,
момчето й деветгодишно.
Слуги си царя послушаха,
а че на Вида извикали:
- Видо льо, мечко стръвнице,
къде си, Видо, и де си,
я яла да се побориш
с едно ми малко момченце,
момченце деветгодишно.
Като мечката вървеше,
зелена гора делеше,
като мечката ревеше,
гора й вода ечеше;
като момченце извикна,
гора и вода заикна.
А че се двама словили
на моста, на каменния,
словили, та се борили,
не могат да се надвият.
Дето мечката улови,
бяло му месо посиня;
дето момченце улови,
кокали с месо вадеше
и ги на гора мяташе,
завили са орли и гарвани,
на Вида меса да кълват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014