* * *

Момък се бори с мечка

Пречу са мечка в гората,
я друг Драгия в казата.
Кога мечката ревнеше,
цялата гора ичаше.
Казалаите са сбираха,
сбираха и са гудиха
къф колай да й намярят,
мечката да си убият.
Увили китка сминова,
до Драгия га пратили,
Драгия луда й гидия.
Майка Драгия не пуска:
- Седи, Драгия, не ходи,
мечка га кажат страх-мечка.
Мечешка сила голяма,
тя ж'да те тебе убие.
Драгия майка не слуша,
стана Драгия, отиде
със мечка да се побори.
Като го мечка видяла,
черната земя ровила.
От земя камъни земаше
и на Драгия ги фърляше.
Драгия мечку думаше:
- Не ми камъни подвърляй
и не ми земята рой.
Ние ж'да се с тебе сборим,
аз ще те тебе погубя.
Та че са двамата сванали,
борили, та са трошили
три дни ми и три вечера.
Нето са мечка предава,
нето са Драгия предава.
Където мечка ванеше,
бели меса късаше.
Дето Драгия мечка ванеше,
на мечка меса късаше.
Нали са мечка умори,
Драгия мечка улови,
сбоюм га нагоре издигна
и си мечката утрепа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014