* * *

Момък се бори с мечка

Какъв е спомен станало
на Ескизарски пазари.
Ахмед бей сватба заправи,
покани всички бейове,
бейове, още бейци.
Беица дума бея:
- Бейо ле, Ахмед бейо ле,
сватба без борби не искам!
Беят си прати телали,
Баканчкъ да си доведат,
Баканчкъ, турски пехливанин.
Баканчкъ дума на бея:
- Каниш ме, бейо, на борба,
но трябва да ми заложиш
два ми коня хранени
и шепа златни алтъни,
и още да ми доведеш
български прочут пехливан -
Канатлъ Димо Куйруклу.
С него да се поборя,
поборя, да го надвия!
Беят теляли проводи,
Канатлъ Димо да дойде.
Теляли писмото подават,
писмото пише, нарежда:
"Димо ле, карагяурин,
вдигнал съм сватба голяма.
Скоро при мене да дойдеш,
борба да се побориш!
Ако ми, Димо, откажеш,
жив няма да те оставя."
Димо теляли думаше:
- Не мога борба да правя -
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгънала.
Турци му думат, говорят:
- Ти трябва, Димо, да дойдеш,
от бея прошка да искаш.
Димо при бея отива,
на бея Димо говори:
- Каниш ме, бейо, на борба,
не мога борба да правя -
синя ми пъпка излезе,
дясна ми ръка сгъна.
Бея му дума, говори:
- Не мога прошка да ти давам,
ще идеш прошка да искаш
от Баканкчъ, баш пехливанин.
Димо Баканчкъ думаше:
- Каниш ме тука на борба,
но ази сум болен, не мога!
От тебе прошка аз искам.
Баканкчъ дума на Димо:
- На тебе прошка не давам.
На тебе прошка ще дадат
Ескизарските мегдани.
Ах, че се Димо разлюти,
силно се виком провикна:
- Хайде, Баканчкъ, да видим,
кой- кого прошка ще дава!
Много се народ събрало
да гледа борбата голяма.
Турци Баканчкъ гласяха.
Едни му каспети слагаха,
други го в зехтин мажеха.
А този Димо Куйруклу,
запрята бели ръкави,
засука черни мустаци.
Като в алая влезнали,
страшна се борба почнала.
Димо се страшно бореше,
Баканчкъ му се молеше:
- Моля те, Димо Куйруклу,
много се аз измъчих,
дето ти прошка не дадох.
Предай се, да те надвия.
Бейовете ме обичат,
много ще пари съберем,
по равно ще ги разделим.
Много се Димо ядоса,
той го нагоре издигна
и го на земята удари,
пак го нагоре издигна,
на бея бакшиш го даде.
Баканчкъ рита и вика:
- Аз вече, бейо, отивам,
а ти да правиш, да струваш,
тоя гяур да го погубиш.
А че се бея провикна:
- Няма ли кой да излезе,
тоя гяур да си погуби?
Един мечкарин продума:
- Аз имам мечка голяма,
голяма мечка, кръвница.
Тя ще се с него побори
и ще го, бейо, погуби.
Че си мечката доведе
и я при Димо заведе.
Мечката страшно ръмжеше,
Димо на мечкар думаше:
- Вземи си, братко, мечката,
че ще без нея останеш!
Много се хора събрали,
да гледат какво ще стане.
Димо мечката улавя
и я на земята поваля,
мечката страшно ревеше.
Димо на бея викаше:
- Де гиди, бейо, бейо льо,
я ела да се поборим.
Ако ме, бейо, надвиеш -
мечката ще ти харижа,
мечешки кожи да носиш.
Бейове, още и беици,
кой къде види - избяга.
Само мечкаря остана.
Канатлъ Димо Куйруклу
вдигна мечката на рамо
и си у дома отиде,
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, армаган,
от тая сватба бейова.
Мечешки кожух да носиш,
да знаеш, майко, да помниш,
какъв си син родила,
родила, още гледала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014