* * *

Момък се бори с мечка

Ненко ле, вреден юначе!
Собираа се дружина,
да се додум дадумая,
кой дека че да зимуе,
да зимуе, да летуе.
Ненкоти се е паднало
на Божур Стара планина.
Ненкоте макя не пуща:
- Седи ми, сину, не иди,
там, кажат, сура медведа,
що ойде, живо не дойде,
що лети, да а прелети;
що не може да прелети,
оно че младо да гине
от тая сура медведа!
Ненко си макя не слуша;
па стана Ненко, па ойде
на Божур Стара планина,
согради егрек от божур,
па се качи на егреко,
па се лечум провикнуе:
- Сура медведо, медведо!
Де си, да си, тува да си;
сега код мене да дойдеш,
да се борба пребориме;
ако ме, мори, пребориш,
к' изядеш вакъл овен;
ако ли те я преборим,
ке ми харижаш, харижаш,
ке харижаш вакъл овен!
Медведа го слушала,
та си ойде код Ненкоте
та си са двата борили,
борили са таман три дни,
таман три дни и три нощи;
ни тоа пада ни тая.
Хитър ми беше млад Ненко;
он на медведа говори:
- Сура медведо, медведо!
Погледни више, небеса,
каква се ала извила,
извива ала, превива,
сос три глави, три язици!
Не сетила се медведа,
де че е върла измама,
погледна више, небеса.
Хитър ми беше млад Ненко,
та бръкна свилни джепове,
та извади влашко ноже,
та си убоде медведа
у нойното клето сърце;
па се лечком провикнуе;
па личи града голема,
голема града, София:
- Бре, чуйте, старо и младо!
Погина сура медведа
от хитър млади Ненкоте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014