* * *

Момък се бори с мечка

Изтекла й денна денница,
не било денна денница,
най било мечка стръвница;
настръвила се й на хора,
на хора и на говеда.
Челяк да мине - изяда го,
керван да мине - пръска го,
фтичка да хвръкне - стряска се,
всички пътища овръзала;
че се й прочуло до царя,
до царя и до везиря.
Царя им хабер проводи:
"Който мечката улови,
улови да я убие,
ще му харижа, харижа,
окол морето селата!"
Никой се, холан, не нае;
наел се й Добри, Добре ле,
Добри ми Добриченина,
Добри ми пехливанина.
Той на поляна излезе,
че се е ясно провикнал:
- Мецо льо, мецо стръвнице,
стръвнице мецо, кръвнице,
хай да се, мецо, поборим!
Като се мечка зададе,
и се прахове вдигнаха.
Меца на Добри думаше:
- Добре ле, Добриченино,
Добре ле, пехливанино,
бре, добре доде, Добре ле,
бре, добре доде на гости,
е, хайде да се поборим.
Че са се Добри хванали,
хванали да се поборят;
като го мечка вдигнеше -
до девет боя нагоре;
като я Добри удари -
до девет боя в земята...
Че се мечката остави,
още на Добри думаше:
- Добре ле, Добриченино,
Добре ле, пехливанино,
евалла, Добре, евалла,
като на тебе пехливан!
Добри при царя отиде,
от далек му се поклони,
отблизо му селям даде:
- Селям алеким, царьо льо!
- Алеким селям, Добре ле!
Ти ли си, Добре пехливан,
дето се с мечка побори?
Халал да ти са селата,
селата окол морето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014