* * *

Момък се бори с мечка

Емин бей сватба заправи,
че си калеса, калеса
Чирпана, още Пловдива,
Ескизара и Нова Загора.
На Димо башка калеска.
Всички са, холам, отишли,
само Димо не отишъл,
Димо ми терфеклийчето,
Димо ми заралийчето.
Че си гавази изпрати
и на гавази думаше:
- Бре, ой вази, гавази,
на два се коня качете,
право в Ескизара идете,
млад Димо ми доведете,
гюрежа да ми направи,
сватбата да развесели.
Че си гавази отиват
и на портите почукват.
Не излязъл млад Димо,
най е излязла Димовица.
Тя на гавази думаше:
- Димо си лежи, умира,
лоша му пъпка излезе,
дип мяза на живеницата...
Гавази се повърнали,
на Емин бей всичко казали.
Пак ги Емин бей изпрати -
прави какво прави Димо, да дойде,
мехлеми ще му направим,
пъпката ще му изцерим.
Димо на гюреж отиде
с мечка да се побори,
с мечка, холам, стръвница.
Че си я, холам, улови
и в земята удари.
Мечка стръвница изрева,
Димо си мечка убива.
Пустите тези кадъни,
всичките прави гледаха,
жълти-зелени станаха.
Вместо мехлем да направят,
те му отрова сложили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014