* * *

Момък се бори с мечка

Прочу са Петър пехливан,
пехливан Петър фил Богдан,
във село и по селата,
селата и градищата,
и чак до царю той са чу. (2)
Царю му хабер изпрати:
- Петре ле, пехливанино,
Петре ле, фил Богданино,
та де си, Петре, къде си,
право при мене да дойдеш,
на измет жа те изпроводя.
Ако ми измет завършиш,
голям си бакшиш да вземеш -
с кошове бели грошове,
с демирлия алтъни.
Ако не ми измет завършиш,
главата жа ти отнема,
главата от раменете.
Петър из двори ходеше,
бели си ръце кършеше
и на майка си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
гледай са, нагледай ми се,
радвай са, нарадвай ми се,
царя ми хабер изпрати,
дето съм, мале мо, къде съм,
право при него да ида,
на измет жа ме изпроводи.
Ако му измет завърша,
голям си бакшиш да взема -
с кошове бели грошове,
с демирлия алтъни.
Ако не му измет завърша,
главата жа ми отнеме.
Мама на Петър думаше:
- Дай, синко, ръка прощавай,
че иди у царя да видиш.
Че стана Петър отиде.
Вървял ми мало не много,
три дни ми и три вечери,
до царюви порти той допря,
царя го стража вардиха.
Петър на стража думаше:
- Пускайте ма, холам, пускайте,
право до царя да ида,
мене ме царя потрябва.
Стражата Петър допусна,
Петър до царя отиде.
Царю на Петър думаше:
- Петре ле, пехливанино,
Петре ле, фил Богданино,
да идеш, Петре, да видиш
тука ми, холам, надолу
на голям баир Бакаджик,
на мънинката могилка,
там има мечо свъртало,
свъртало, мечо легало,
там има мечка стръвница,
стръвница, мечка кръвница,
не мога, Петре, да ида
да си столина облада.
Че стана Петър, отиде
тука ми, холам, надолу
на мънинката могилка.
Завари мечо свъртало,
свърталу, мечо легало.
мечка га тамка нямаше,
Петър се изясно изпровикна:
- Мечке ле, холам, стръвнице,
стръвнице, холам, кръвнице,
дето си, холам, къде си,
право при мене да дойдеш,
двамата да са поборим,
мечката като го й чула,
гъста си гора газеше,
голями дървя ломеше
и на Петър си думаше:
- Махни се, Петра пехливанино,
махни се, Петре ле, фил Богданино,
десет пехливанина изядох,
ти единайстия жа бъдеш.
Петър на мечка думаше:
- Мечке ле, холам стръвнице,
мечке ле, холам кръвнице,
единайсе мечки аз убих
и ти дванайста жа бъдеш.
Дорде си дума издума,
я га мечката да иде,
че се двамата словили,
словили, та се сборили.
Дето мечката улови,
черни му кръви течаха.
Дето си Петър улови,
месо с кокали вадеше
и ги нагоре хвърляше,
и си на орли думаше:
- Я жа ва, холам, нахраня
със мечо месо най-страшно.
Като са Петър обърна
да си снагата погледна -
черни му кръви течаха.
Петър се люто разсърди,
че си мечката улови,
в синьо га небе издигна,
в черна га земя удари,
че га заби, заби от петите,
от петите само до плещите,
че си бръкна в куюм джобове,
извади ножче инджарче
и й главата отряза,
право до царя отиде.
Царю през пенджур гледаше
и си на слуги думаше:
- Давайте, слуги, давайте
с нощови бели грошове,
я с демирлия алтъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014