* * *

Момък се бори с мечка

Имала мама, имала
едного синко Иванчо.
Девет години сукало,
сукало, не продумало.
Коса му е дълга порасла,
Иванчови очи завила.
Че го завела, завела,
долу надолу у Едирне.
Долу надолу у Едирне,
Едирне, село голямо.
Трима белбери откупила,
трима са Иванчо бръснали,
три дни ми, холан, и три нощи,
триста бръснича счупили.
Че ми се Иванчо причува,
от уста в уста до царят.
Царят на Ивана дума:
- Да дойдеш, Иванчо, да дойдеш,
аз имам мечка стръвница,
мечката при Иванча ще пусна,
със него да се побори,
със него да се прибори.
Ако си Иванчо надвие,
цялото царство ще му дам.
Иванчо при царя отишъл,
тогаз са мечка пуснали.
Иванчо се с мечка бореше,
мечка го страшно хапеше,
бели му меса ядеше,
черни му кърви пиеше.
Иванчо го много заболя,
заболя, та го доядя.
Като си мечката улови,
та я в земята удари.
Като я в земята удари,
че й се пръсне джувдето.
Тогаз се царят убажда
и на Иванчо думаше:
- Машалла, Иванчо, аферим,
цялото царство харизвам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014