* * *

Момък се бори с мечка

Събрали са се, набрали
от девет села селяни,
при дяда Русина отишли,
на него да се оплакват
от тая мечка стръвница,
че вече им стока изяде.
Дядо Русин им продума:
- Хайде си, холам, идете,
мечка на мене страх има,
на мене золум не прави.
Вечерта, като се стъмнило,
бе тая мечка стръвница
у дяда Русинови отишла,
на сред двора му конче изяла,
само му глава оставила.
Сутринта дядо Руси, като видя,
от девет села селяни той събра,
мечката да си убиват.
Кога към балкана отиват,
край Митрова кошара минават.
Митро си стадо доеше,
дядо Русин му продума:
- Митре ле, млада кехая,
я ни при мечка заведи,
мечката да си убием,
стига ни золум правила.
Митро на дядо Русин продума:
- Не мога сега да дойда,
сега си доя стадото.
Дядо Русин си продума:
- Ако ни мечка не кажеш,
главата ще ти вземем!
Митро ги тогава заведе
в балкана на равна поляна.
Мечката тамо си беше,
ялова крава ядеше
и си на мече гърдеше.
Като си мечка видяха,
всички се вкупом разбягаха,
избягаха и се закриха,
и дядо Русин си избяга,
и се на едно дърво покачи.
Само си Митро остана,
с мечката да се бори.
Където мечка хванеше -
черни го кърви обливат,
където Митро хванеше -
фаши църули дереше,
а онова ми малко меченце,
Митря за нога хапеше.
Митро се тогаз провикна:
- Къде си, кучко, да дойдеш,
само мечето да уловиш!
Нали си кучка пристигна
и си мечето улови.
Митро си мечка издигна
и я на врата си преметна,
като гергьовско малко агънце,
и към дяда Русина потегли.
Дядо Русин се от дърво провикна:
- Махай се, Митро, от тука,
иначе ще те убия!
Митро се тогава в земя удари,
та девет боя в земята
мечката е потънала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014