* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си жито прехвърля,
Рада си жито отнема,
отнема Рада, ем плаче.
Стоян на Рада думаше:
- Защо си, сестро, кахърна?
Дали ти работа дотегна,
братова тежка работа,
булини тежки измети?
Рада на Стоян думаше:
- Брайна Стояне, Стояне,
като ме питаш, да кажа -
мечката й в село вленала,
ката ден по мома изява.
Таман си Рада тва дума,
мечката в двора вляваше,
кална и кръвна вървеше.
Когато мечка вървеше,
на гора листа падаха;
когато мечка ехтеше,
на поле трева вехнеше.
Хванали ми са със Стоян,
та двама да са поборят.
Борили се мало ни много -
три дни и три вечера.
Нито се мечка умаря,
нито се Стоян остава.
Стоян на Рада думаше:
- Що стоиш, сестро, ко гледаш,
вземи си пушка бойлийка,
наточи сабя френгийка,
на мечка глава отрежи.
Рада си Стоян послуша,
та си пушката юдзела,
наточи сабя френгия
на мечка глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014