* * *

Момък се бори с мечка

Мари, хей, прочу са меца стръвница,
стръвница меца, кръвница.
На кому вола изяла,
на кому крава ялова,
на кому крава с теле.
Мари, хей, на Никола крава изяла,
на Никола крава ялова.
Че се Никола разсърди,
право в гората отиде
и той си меца търсеше,
търсеше и я намери.
Мечка под дрянче лежеше,
ялова крава ядеше,
Николова крава ялова.
Никола на меца думаше:
- Я дай да се, мецо, поборим.
Бели си ръце изпрющи
и се с меца хванали,
хванали и се сборили,
малко се, много борили,
три дни ми и три вечери.
Борбата лоша станала -
нито се меца предава,
нито Никола остава.
Че се мецана подлюти,
подлюти меца, разсърди,
дор три го боя издигна,
в черна го земя удари,
черни ми кърви текнаха.
Никола се изясно провикна:
- Кучко льо, синджирлийко льо,
дето си, тука да дойдеш,
да ме от меца отървеш,
от меца кръвница, стръвница!
От де го зачу кучката,
кучката синджирлийката,
тя си синджира преяла,
право при Никола отишла
и се връз меца хвърлила.
Кучката синджирлийката,
къс по къс я разкъсала
и си Никола отървала
от меца кръвница, стръвница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014