* * *

Момък се бори с мечка

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
чул си се, прочул,
че си бил баш пехливан.
Хабер проводиха -
де да е Стоян да дойде,
да дойде с мечка да се побори,
с мечка пехливанка,
девет години хранена
и три години учена,
учена на пехливанлък.
Стоян мама си думаше:
- Не бой се, не бой се, мале ле,
аз ще я, мале, надвия!
Стана Стоян, че при царя отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му даде
и си на царя думаше:
- Царо льо, господаре льо,
честита да ти й мечката,
мечката пехливанката.
Царя на Стоян думаше:
- Стояне, млад гяурино,
честито да ти й юнаството.
Почнали да се борят,
борили се три дни и три вечери.
Не се мечка надвива,
не се Стоян оставя.
Стоян се лошо разсърди,
че си мечка улови
и в черна земя удари,
девет си педи потъна.
Стоян си при мама отиде,
мама Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
честито да ти й юначеството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014