* * *

Момък се бори с мечка

Зачу се мечка стръвница,
през девет села в девето,
девет е друма запряла,
не смей птичка да хвръкне,
нито пътник смее да замръкне.
Че се събрали, отбрали,
от девет села мъжете,
от десето село жените;
кой с коли, кой с остри ножове,
мечката да си погубят.
Трифончо, младо копиле,
че той си нищо не носи,
те се на него надяват,
мечката де си убие.
Като си нататък вървели,
нищичко не са видели,
като се назад връщали,
Трифончо се виком провикна:
- Къде си, мецо мецано,
я ела, ние двама да се поборим!
Далеч се мачката обади,
през девет дола в десети,
ялова крава ядеше,
мечето си с кърви поеше.
Трифончо, щом е зачула,
ялова крава остави
и си при Трифончо отиде,
и се двама сборили
тъкмо три дни и три нощи.
Дето си мечка хванеше,
бели си меса късаше,
дето си Трифончо хванеше,
черни ми кърви течаха.
Откъде се взема мечето,
на мечка на помощ дойде,
че му оръфа краката,
краката, още ръцете,
че се Трифончо провикна:
- Байно ле, бай Иване,
я да ми пуснеш кучката,
кучката синджирлийката,
дето е вързана с девет синджира
и дванайсет каиша.
Да дойде, да ми помогне,
че не ми е золум мечката,
а ми е золум мечето,
че ми краката прияде,
краката, още ръцете.
Доде го зачу бате му,
кучката го зачула,
деветтях синджира скъсала,
дванайсеттях каиша прехапала
и при Трифончо отишла,
на Трифончо да си помогне.
Трифончо кураж добива,
и си мечката улавя,
и си я на земя поваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014