* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си стадо пасеше
по тия брегове високи, хей,
по тия долове дълбоки.
Яла се нещо научи,
научи, още настърви,
по едно агне все взема.
Това е било мечка си,
мечка си, още стръвница, (2)
това е Стоян съгледал
и си на мечка говори: (2)
- Кам те ле, мечке стръвнице,
със тебе да се преборим,
да видим - кой ли е юнак?
Отде го мечка дочула,
със девет мечета мънинки, (2)
яла си мечка излази
със Стоян да се пребори.
Глава му в земля налега,
кървави му кърпи късаше. (2)
Стоян си вика, провикна:
- По-стари братко, по-стари, (2)
ела й ме, братко, отърви
от тая си върла мечка!
От де го кучка дочула
със девет синджире вързана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014