* * *

Момък се бори с мечка

Иванчо сирак остана
на седем години по ризка,
без майка Иван, без тейно,
при мащеха майка израсъл.
Расна Иван, та порасъл,
голям ергенин е станал.
Причу се Иван Пехливан,
та кой ще да си излезне
с Ивана борба да бори?
Та никой се не наема
с Иванчо борба да бори.
Отде ми са се набрали
от седем краля и везиря,
паши и каймакамини
на бейличките хармани,
селяни, селски кметове.
В хармани беше вързана
една ми мечка пехливанка,
че иска борба да се бори.
Та кой ще да си излейне
със мечка борба да бори?
Та никой се не наема
със мечка борба да бори.
На Иван калеска пратат
двамина души джандари,
двамина царски пъндази
с крундел вино червено
Иванчо да си калесат,
със мечка борба да бори.
Ала ги Иванчо изпратя,
той си калеска не рачи,
и хми се жално молеше:
- Джандари, царски пъндази,
не мога мечка да боря,
я съм си сирак останал
на седем годин по ризка,
без майка, още без тейно.
И си по двори ходеше,
кървави сълзи ронеше...
Иванчу маще майчица,
тя си от къща излява,
бяла къдела да преде,
та си Иванчо съгледа,
съгледа и го попита:
- Иванчо, сино Иванчо,
що ми си грижен, кахърен,
дали, че ти й майка мащеха,
не ще мой да те оглави,
оглави, да те ожени -
не бой се, сино, не бой се!
Иванчо майци думаше:
- Мале ле, стара майчице,
я не те имам мащеха,
а най те имам същина!
Не ми е грижно, кахърно,
че не ще мойж да ме оглавиш,
оглавиш, да ме ожениш;
ала се, мале, събрали
на бейличките хармани
от седем краля и везиря,
паши и каймакамини,
селяни, селски кметове,
от ми е, холан, свързана
мечката пехливанката.
Та ка ще, мале, да ида,
га нямам, мале, согласа,
согласа, мале, тидарък?
Иванчовата майчица,
тя на Ивана думаше:
- Не бой се, сино, не бой се,
ти кажи, сино, на майка,
синку ще да ти приготвя.
Иван се тогав разпусна
и си на мама думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
нужно ми й, мале, потребно
до три ми кожи овнюви
за едно тясно калпаче,
дор две ми кожи воловски
за едно тясно елече,
дор три ми кожи биволски
за едно тясно кюспече.
Иванова стара майчица,
станала, та е отишла
на касапските дюкяни.
Откупи мама, откупи
дор три ми кожи овнюви,
дор две ми кожи воловски,
дор три ми кожи биволски,
та хми си мама поръча:
- Скоро, по-скоро ги шийте,
че са ми нужни, потребни.
Шили са ги, готвили;
Иванова стара майчица,
като ги, холан, отвзела,
та ги на Иван занела.
Как си ги Иван оглява,
оглява, та ги надява,
и калеска му повтори;
един си сабята носи,
а другия таблата носи,
да му главата отвземат
дванайсте душ джандари,
петнайсте турски гавази.
Джелатин дума Ивану:
- Иване Пехливанино,
имаме изин от царя
еднъжкен да те питаме -
ще ли, Иване, да дойдеш;
'ко не, Иване, да дойдеш,
главата да ти отвземем!
Иванчо Пехливанина
не мой нищо да речи,
кървави сълзи порони
и си към майка поглява:
- Мале ле, стара мале ле,
отдай си десна ръчица
да ти ръката полюбя!
С мечката борба ще боря;
мечката 'ко ме навие
царя глава ще ми отвземе!
Имановата майчица,
тя си Иване думаше:
- Не бой се, сино, не бой се,
ти мечката ще си навиеш,
ти майка, сино, да гледаш!
Иван хи ръка полюби,
че тръгна Иван, замина.
Като си Иван замина,
Иванова стара майчица,
тя си по двори ходеше
кървави сълзи ронеше,
бели си ръки чупеше,
руси си коси скубеше
и за Ивана хортува:
"Иванчо, сино, Иванчо,
де тебе майка ще види,
де тебе майка ще найде?
Мечката ще те навие,
царя глава ще ти отвземе!"
Като си Иван замина,
та си при царя отиде,
от далек му се поклони,
отблизо селян отдаде:
- Алеким селям, царюве,
царюве и везирьове,
паши и каймакамини,
селяни и селски кметове!
Никой му нещо не река,
царя му само изрича:
- Искам те, искам, Иванчо,
със мечка борба да бориш!
Иванчо царю думаше:
- Не мога, царю, не мога,
със мечка борба да боря,
че я съм сирак останал
на седем годин по ризка,
без майка, още без тейно.
Царя Иванчу думаше:
- Иванчо Пехливанино,
със мечка борба ще бориш,
'ко не се борба побориш,
главата ще ти отвзема!
Иван се назад повърна
и си във харман погледна -
пуста му мечка стръвничка,
стръвничка, кръвнопийница.
Кога се мечка угади,
че ми е Иван Пехливан,
та си се мечка изрева,
черната земя потресе.
Иван се назад повърна,
право при царя отиде,
кървави сълзи порони
и се на царя помоли:
- Не мога, царко, не мога
със мечка борба да боря!
Царя се люто разлюти,
право при него отиде
и си Ивану думаше:
- Иване Пехливанино,
със мечка борба ще бориш;
ако се с мечка не сбориш,
главата ще ти отвзема;
ако се с мечка, бре, сбориш,
мечката 'ко те навие,
пак глава ще ти отвзема;
ако си мечка навиеш,
халал ти сторвам царството,
царството и ливанството,
мойта царица Султана
и мъжкото ми детенце!
Иванчо Пехливанина
гъзном се, гъзном издаде,
на царя тимиллях даде,
та си се назад повърна,
надяна тясно елече
от две ми кожи воловски,
надяна тясно калпаче
от три ми кожи овньови,
надяна тясно кюспече
от три ми кожи биволски.
Га Иван влейна в харманя
и си се Иван разплеска,
черна се земя затресе;
и ми се мечка разсърди,
та си ми мечка потегли,
девет синджиря разкъса,
и си се мечка изрева -
черната земя разтриса...
Та се двамата словиха,
словиха и се трошиха,
трошиха и се сбориха
три дни ми и три нощови.
Ала се Иван угади,
че мечка ще си навие,
та си ми мечка издигна
на негово дясно раменце,
в черна я земя удари,
девет педи в земя отиде.
И хи в устата посегна,
та хи сърцето извади -
като на бивол главата...
И го на царя занесе,
и си на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
вземи си, царко, пехливання!
Царя на ноги постана,
кървави сълзи порони
и си Иване думаше:
- Иване Пехливанино,
халал ти сторвам царството,
царството и ливанството,
и мой царица Султана,
ала ми, Иванчо, харижи
моето мъжко детенце!
Иванчо царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
халал ти сторвам царството,
царството и ливанството,
твоя царица Султана
и твойто мъжко детенце -
хвала да е господарюва,
я юнаство Иванчово!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014