* * *

Момък се бори с мечка

Какъв е спомен станало,
на ескизарски мегдани.
Ахмед бей сватба заправи,
поканил всички бейове,
бейове, още беици.
Беица дума на бея:
- Бею ле, Ахмед бею ле,
сватбата без борби не искам!
Беят си прати телали,
Баканък да си доведат,
Баканък, турски пехливан.
Баканък дума на бея:
- Каниш ме, бею, на борба,
но трябва да ми заложиш
два ми коня хранени
и шепа златни алтъни,
и още да ми доведеш
български прочут пехливан,
с него борба да се поборя,
поборя, да го надвия.
Беят телали проводи -
Канатлъ Димо да дойде.
Телали писмо подават,
писмото пише, нарежда:
"Димо ле, карагяурин,
вдигнал съм сватба голяма,
скоро при мене да дойдеш,
борба да се поборим.
Ако ми, Димо, откажеш,
жив няма да те оставя!"
Димо телали думаше:
- Не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дъсна ми ръка сгърчила.
Турци му думат, говорят:
- Ти трябва, Димо, да дойдеш,
от бея прошка да искаш.
Димо при бея отива,
на бея Димо говори:
- Каниш ме, бею, на борба,
не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Бея му дума, говори:
- Не мога прошка да давам,
ще идеш прошка да искаш
от Баканък, баш пехливан.
Димо Баканък думаше:
- Каниш ме тука на борба,
но аз съм болен, не мога,
затуй при тебе дохождам,
от тебе прошка да искам.
Баканък дума на Димо:
- На тебе прошка ще дадат
ескизарските мегдани.
Ах, че се Димо разлюти,
силно се виком провикна:
- Хайде, Баканък, да видим,
кой на кого прошка ще даде!
Много се народ събрало,
да гледат борба голяма.
Турци Баканък гласят,
едни му каспети слагаха,
други със зехтин мажеха.
А тоз Димо Кайруклу,
запретна беш ръкави,
засукал черни мустаци.
Като в алая влезнали,
страшна се борба почнала.
Димо се страшно бореше,
Баканък му се молеше:
- Моля те, Димо Кайруклу,
много се ази излъгах,
дето ти прошка не дадох.
Гледай да те надвия,
бейовете ме обичат,
много ще пари съберем,
по равно ще ги разделим.
Много се Димо ядоса,
той го нагоре издигна,
и го в земята удари,
пак го нагоре издигна,
на бея бакшиш го даде.
Баканък дума и вика:
- Аз вече, бею, отивам,
а ти да правиш, да струваш,
този гяур да го погубиш.
А че се бея провикна:
- Няма ли кой да излезе,
тоз гяур да си погуби?!
Един мечкарин продума:
- Аз имам мечка голяма,
голяма мечка, кръвница,
тя ще се с него побори.
Че си мечката доведе
и я при Димо завежда.
Мечката страшно ръмжеше,
Димо на мечкар думаше:
- Вземи си, братко, мечката,
че без нея оставаш.
Много се хора събрали,
да гледат какво ще стане.
Димо мечката улавя
и я на земята поваля.
Мечката страшно ревеше,
Димо й уста разчекна.
Димо на бея викаше:
- Недей гледа, бею, бею ле,
а ела да се поборим;
ако ме, бею, надвиеш,
мечката ще ти харижа,
мечешки кожух да носиш.
Бейове, още беици,
кой къде видя - избяга,
само мечкаря остана.
Канатлъ Димо Кайруклу
вдигна мечка на рамо,
и си у дома отиде,
и на майка си думаше:
- Ето ти, майко, армаган
от тая сватба бейова,
мечешки кожух да носиш!
Да знаеш, майко, да помниш,
какъв си син родила,
родила, още гледала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014