* * *

Момък се бори с мечка

- Димо льо, тилифирине,
Димо льо, пехливанине, (2)
Димо льо, та ти чул ли си, (2)
че се е царя заженил,
заженил, гюреш курдисал,
на Дима хабер изпратил:
що прави Димо да прави,
по-скоро Димо да дойде?!
Димо е хабер повърнал:
- Не мога, царьо, да дойда,
че ми е. царьо, изляло
на десна ръка булика, (2)
булика живеницата!
Царя му хабер повърна:
- Не бива, Димо, да дойдеш,
че я съм, Димо, калесал
Екъпа, баш пехливанин,
искаме, Димо, искаме
с Екъпа да се борите.
Ако не дойдеш, Димо льо,
колкото масраф сториме,
масрафа за ни заплатиш
със ока жълти жълтици.
Димо майка си думаше:
- Не бива, мамо, да ида!
Димова стара майчица
на Димо лек направила
и купи платно ленено,
та му ръката повърза.
Отиде Димо на сватба,
на сватба Димо, на гюреш.
че се с Екъпа борили
три дене и до пладнина.
Димо се скришом разлюти,
хвана Екъпа за кръста,
та го над глава издигна,
тихо на земя остави.
Нали са турци проклети,
проклети и касканджии,
довели мечка стръвница
със Дима гюреш да прави.
Га са с мечката бореха,
където мечка хванеше,
бели му меса късаше;
есни му кърве течаха;
където Димо хванеше,
на мечка кожа дереше.
Че се мечката уплаши
и във гората избяга.
Царя на Дима думаше:
- Аферим, Димо, машалла, (2)
юнак те майка родила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014