* * *

Момък се бори с мечка

Зачула ми се и прочула
една ми мечка кръвница
със малко мече страшниче.
Де да я булка със дете -
мечката да я уплаши,
де да е крава ялова -
мечката да я изяде,
де да е мома хубава -
мечката да я изяде.
Събрали са се, отбрали,
все отбор млади юнаци,
все със липови криваци,
все със агнешки калпаци,
те щат да идат, да идат
на Стоянова полугар,
мечката да си убият.
Като при Стоян стигнаха,
Стоян си стадо доеше,
малко момиче покарва.
Те на Стояна думаха:
- Стояне, луда гидийо,
тука сме чули, разбрали,
че има мечка кръвница
със малко мече страшниче.
Ние сме дошли, Стояне,
мечка да си убием.
Стоян юнаци думаше:
- Я се качете, юнаци,
на високите букаци,
аз ще мечката да викам,
да викам, да се поборим.
Кат се юнаци качиха
на високите букаци,
Стоян се изясно провикна:
- Мечко ле, мари, кръвнице,
ще стане девет години
ортакма ортакуваме,
ала не сме хващали,
хващали да се бориме,
я ела, да се поборим!
Като го е мечка зачула,
ялова крава идеше.
Като из гора вървеше,
от гора листи кършеше,
кървави уста бършеше,
да я не познае млад Стоян,
че яла крава ялова
и при Стояна отиде.
Хванали, да се борили,
борили три дни, три нощи -
нито мечката надвива,
нито пък Стоян надвива.
Стоян се изясно провикна:
- Кучко ле, мари, мастийке,
ела ми, кучко, на ярдъм,
малко ми мече отпъди,
не ми мечката дотегна,
най ми мечето дотегна,
черни ми кърви изсмука.
Кучка на ярдъм отиде
и му мечето отпъди.
Стоян се люто разсърди,
като му мечка повдигна,
че я в земята удари,
триж-девет педи в земята.
Като видяха юнаци,
падат юнаци от букаци,
като манави крушаци,
тумбаци им се пукаха,
като манави пъпеши.
Ако не би чудо станало,
не би се песен вадило.
На сиромаси по прасе,
пък на боляри по яре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014