* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
царя хабер проводил:
"Ко праи Стоян, да праи,
скоро и бърже да дойде,
нещечко жа му прикажа."
Той стана Стоян, отиди,
отдалеч му са поклони,
отблизо му селям дади:
- Царю льо, цар господарьо,
защо ме викаш, царю льо?
Царя Стояне думаше:
- Викам та, викам, Стояне,
борба ще да се поборте
с една ми мечка стръвничка.
Ку ли на мечка надвиеш,
дарба ще да те подаря
със шиник жълти алтъни.
Стоян на мечка думаше:
- Мечко льо, мечко стръвничко,
девет съм мечки одирал,
със тебе десет ще станат.
Мечка Стояне думаше:
- Стояне, младо юначе,
девет съм юнака изяла,
със тебе десет ще станат.
Че се хванали, сборили,
че се борили и трошили
три дни ми и три вечера.
Където Стоян ванеше,
фаша цървули дереше,
на сюрмаси го даваше.
Където мечка хванеше,
шопа си месо кънеше,
на кучета го въргаше.
Като се Стоян разсърди,
разсърди, та се разхвърли,
като подграбна мечката,
девет га боя въздигна,
че га в земята удари,
та девет боя потъна,
девет боя в църна земя.
Царя го дарба подарил
със шиник жълти алтъни.
Като си Стоян отиде,
още си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
постилай, мамо, дебело,
дебело, та нашироко,
колкото Стоян да легне,
да легне, няма да стане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014