* * *

Момък се бори с мечка

Радул си майци думаше:
- Жал ми е, мамо, на тебе,
че не ме, мамо, оглави,
ами ме, мамо, зачерни,
за любе, за незнаено,
незнаено и не признаено.
Събери, мамо, момите,
момите и ергените,
та се за сватба приготви.
Я ще, мале ле, да идам,
низ пуста гора зелена
да си тъгите разтъжа,
тъгите, мале, усилни,
усилни, мамо, умални!
Радул в гората отиде,
та че се викна, провикна:
- Коя е мечка над мечки,
да дойде да се поборим!
Бре, де го зачула мечката,
мечката стръвна стръвница,
отдалек иде и реве,
и си земята дереше,
и си Радулом думаше:
- Нали е язък, Радуле, за тебе,
за тебе, за твойта младост!
Радул си мечки думаше:
- Язък е, мечко, не е язък,
за мене, за мойта младост.
Те се борили, трошили,
три дни ми и три вечери,
не може никой да надвий,
нито мечката Радула -
нито Радул мечката!...
Радул селяном думаше:
- Селяни и чорбаджии,
що стоите, та гледате,
я подайте ми водица,
водица колков в лъжица,
да си устата разквася,
да си сърцето разстудя,
че веки ми е додяло,
три дни ми и три нощи
мечешка пяна да лижа.
Тий не му дали водица -
му дали вино червено.
Та че се Радул разсърди,
разсърди, та се разгневи -
в синьо я небе подигна,
в черна я земя удари,
удари, та я утрепа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014