* * *

Момък се бори с мечка

Радул си майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
жал ме е, мамо, на тебе, (2)
жал ме е и кахър ме е,
дето ме, мамо, оглави
за либе, за незнайното.
Я сбирай, мамо, момите,
момите и ергените,
замески да замесуват,
пък аз ке ида, ке ида
във пуста гора зелена,
със мечка да се побора,
да си тъгите разтъжа,
тъгите и досадите.
Отишъл Радул във гора,
та че се викна провикна:
- Коя е мечка най-страшна
да дойде да се поборим!
Отдалек иде мечката,
отдалек иде и реве,
и си Радулум думаше:
- Радуле, младо юначе,
нали е язък за тебе!...
Та се борили, трошили
три дни ми и три вечера,
една ми цяла неделя,
нито Радул надборва,
нито мечката Радула.
Се сбрало село селяни,
голямо чудо да гледат.
Радул селяним думаше:
- Селяни, баш чорбаджии,
дайте ми крушка водица
да си разквася устица,
че веки ми е додяло,
мечешки слюнки да лижа.
Те не му дали водица,
ам му подали бъклица,
бъклица със ройно вино.
Радул със вино се напи,
та че се люто разсърди,
та че мечката издигна,
против боя си я вдигна,
във черна земя я удари,
я удари, та я порази.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014