* * *

Момък се бори с мечка

Събрали са се овчаре
у тая хладна механа,
верен сговор правеха,
кой дека ке летува.
Па се Стояну паднало
по връх по Пирин планина,
низ гъста гора зелена
със тия вакли шилета.
Стоян им нищо не рече,
наднесе калпак над очи,
па на дружина продума:
- Дружино, верна сговорна,
ке да влезнем в механа,
ке дадем вино червено
дружински да го пиеме!
Па ке д' ойдем азека
на връх на Пирин планина,
там има мечка мръсница.
Па си увлезнаха у механа,
та са се вино напили.
Па стана Стоян, та ойде
воз тая Пирин планина,
планина да си обиде,
пой да си направи,
па се със гърло провикна:
- Е тизе, мечко мръснице,
де ми сега да дойдеш
да се двама обидеме,
чия ке да е планина!
Дочу го мечка низ гора,
низ това темно усое,
през усое зарева.
Къде през гора минала,
се е гора повалила,
сърдито мечка идеше,
та кот Стояна отиде.
Със Стояна се хванали,
та са се три дни борили,
три лахти земе избили,
четвърти лакот каменье.
Па Стоян вече не може,
та па си мечка лъжеше:
- Мечко, медведе ле, мечко,
погледни горе у небо,
ка си се небо разгърни,
та самси Господ погледни,
какво кем я да загинем!
Мечка се тогай не сети,
па си нагоре погледна,
та си се малко залухна,
десна му ръка охлаби,
лева му нога отстъпи.
Стоян си бръкна у джепи,
та си е ноже извадил,
клето я сърце убоде.
Мечка си едва продума:
- Честита майкя и бащи,
що тоя юнак очува,
много по-болье од мене,
та ми планина отъмна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014