* * *

Момък се бори с мечка

Радка Стояну думаше:
- Стояне, братко Стояне,
лошо съм сън сънувала
у събота срещу неделя -
че й дошла мечка кръвница,
изяде ни сто крави ялови
и сто овена матови.
Нищо си Стоян не каза,
най се от дрехи надигна
и през прозорци погледна -
мечка по двори ходеше,
и с диреци се бореше.
Стоян си нищо не рече,
най си навънка излезе,
че са се с мечка хванали,
с мечката борба да водят.
Борили се малко, не много,
тъкмо три дена и нощи -
нито си мечка навива,
нито си Стоян навива.
Дето мечката уловеше -
Стояну кости трошеше,
трошеше и ги ядеше;
дето Стоян уловеше -
до три оки вълна скубеше...
Че си се Стоян провикна:
- Де да е, сестро, да дойдеш,
помощ да ми помогнеш,
че ме мечката навива!
Сестра му се чуди и мае
с какво на помощ да иде -
ако си пушка вземеше,
от хората е чувала,
че може пушка да излъже;
ако си вземе сабята,
от хората е чувала,
че се сабята строшава.
Че си се Стоян провикна:
- Вземи ми мойта брадвичка, (2)
с нея на помощ да дойдеш!
Тя си Стояна послуша,
че си брадвичка вземала,
и се на помощ притекла.
На две е мечка пресякла -
не било мечка кръвница,
най било мечка змейница...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014