* * *

Момък се бори с мечка

Научила ми се, майко льо,
една ми мечка стръвница,
стръвница мечка, кръвница,
че изяла до девет чифта,
до девет чифта биволи,
още и десет мали волове
и една ми крава ялова.
Събрали ми се, отбрали
от три ми села по триста,
нели са девет стотини,
та си отиват, отиват
да търсят юнак над юнака.
Вървели, що са вървели,
среща им иде млад Стоян,
млад Стоян, младо юначе.
Те Стояну думаха:
- Стояне, младо юначе,
нещо щем да те питаме!
Чуеш ли, холан, Стояне,
чуеш ли, холан, знаеш ли,
де има юнак над юнака -
с мечката да се побори,
със тая мечка стръвница,
стръвница мечка кръвница?
Стоян им, холам, думаше:
- Ой ми вази, дружина,
дружина девет стотини,
аз съм юнак над юнака,
ала съм още мъничък,
мъничък, още дребничък,
не смея да се изкажа,
изкажа и да се боря;
ала и сега ще дойда
с мечката да се поборя!...
Те Стояну думаха:
- Стояне, младо юначе,
ако на мечка навиеш,
навиеш да я убиеш,
ще ти подарим, подарим
до девет чифта биволи
и един мали волове,
и три ми крави ялови.
Че си отиде млад Стоян.
Мечката ревна връз Стояна,
че със Стояна се улови;
като Стояна хващаше,
черни ми кърви течаха
от Стоянови кокали;
като я Стоян хващаше,
черни й парцали мъкнеше
на мечката от ялъците...
Малко се, много бориха,
три дни ми до три нощи;
Стоян се люто разсърди,
та си мечката приграби,
та я във земята удари
и си в земята потъна -
малко ми много отиде
дор девет педи в земята!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014