* * *

Момък се бори с мечка

Стоян мами си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
какъв си съня сънувах
в събота срещу неделя -
че ми косата паднала,
косата, майко, от главата
и месата от кокалите!
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Повикай, сино, циганки
да ти сънчеца познаят,
познаят, да ти разкажат!
Стоян майка си послуша,
повика Стоян циганки,
че му сънчеца познали,
познали и го разказали:
- Стояне, младо юначе,
до пладне хабер щ' ти дойде!
Додето Стоян продума,
от царя хабер довтаса:
"Де да е Стоян, да дойде,
аз имам мече мънинко,
мънинко, десетгодишно,
със него да се побори!"
Додето хабер довтаса,
Стоян при царя отиде,
отдалек му се поклони,
отблизо селям отдаде
и си на царя думаше:
- Защо ме викаш, царьо льо?
Царя си мечка изведе,
а че се с Стоян словили,
че се борили, борили -
три дни ми и три вечера.
Като го Стоян хванеше,
със ока месо късаше,
синьо го небе издигна,
черна го земя удари.
А че му царя хариза
на царство половината
и на парите чейрека!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014