* * *

Момък се бори с мечка

Голям се й събор събрало
във Ямбол, града голяма,
във Ямбол, сред чаршията.
Излезли са мало й голямо,
голям съвет да правят -
как да се отърват
от тази мечка стръвница.
Че са хабер сторили -
който й юнак над юнак,
тука във Ямбол да дойде,
във Ямбол, града голяма,
във Ямболските планини,
има мечка стръвница,
той мечка да си убие!
Нийде се никой не нае;
Стоян ми, младо юначе,
Стоян ми, младо калоферче,
нарами пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
право във Ямбол отиде
и си ги тихо питаше:
- Къде си й мечка стръвница,
дето ви золум правеше?
Никой се с Стоян не нае
във гора да го заведе.
Че стана Стоян, че стана,
самси във гора отиде,
във гора, на връх планина,
там се изясно провикна:
- Де си, мечко стръвницо,
де си, тука да дойдеш,
двамата да се поборим?!
Ето ти мечка идеше,
мечка грозно ревеше.
Стоян се с мечка залови;
борили ми се, борили
тъкмо ми три дни и три нощи -
нито се мечка оставя,
нито я Стоян заваля...
Мечката люто изрева:
- Де да си, мече, да дойдеш,
Стояна да си завалим,
бяло му месо да изядем,
черни му кърви да изпием!
Дордето мечка престане,
ето и мече идеше,
мече рошаво, лошаво.
Мечка Стояна държеше,
мече му крака гризеше.
Стоян се изясно провикна:
- Де й мойта кучка да дойде,
с девет синджира вързана,
с девет кученца при нея?!
Докат си Стоян престане,
ето и кучка идеше,
девет синджира влачеше,
девет кученца водеше,
девет по деветгодишни.
Кученца мече гонеха,
във гора го загониха,
кучка на Стоян помага.
Стоян си мечка издигна
девет ми боя нагоре,
че я в земята удари,
девет е педи потънала.
Че стана Стоян, отиде
във Ямбол, града голяма,
във Ямбол сред чаршията,
там се изясно провикна:
- Чуйте ли, хора ямболци,
я излягвайте, орете,
орете, ощеки сейте,
че ви е мирно полето
от тази мечка стръвница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014